На "Раковски" 145 е убит от Гестапо и Зджислав Зембжуски, от видното семейство Зембжуски. Участва в Балканските войни и в Първата Световна война в редиците на българската армия, награден е с кавалерския кръст на орден на "Св. Александър" от Цар Борис III. След като Третият райх окупира Полша в края на 1939 г. Зембжуски създава организацията Група „Б", в която взимат участие братовчедите му Владислав и Бронислав Зембжуски, както и други софийски поляци. Група „Б" организира канал през България за Турция, който да осигурява прехвърлянето на поляци, застрашени от арест или такива, които са избягали от немски лагери и затвори в окупирана Полша. На 15 май 1942 г. Група „Б" е разкрита от Гестапо, Зембжуски е убит, а неговите другари са изпратени в лагери. Дядото на Зджислав, граф Франчѝшек Зембжу̀ски (1825 - 1892) е представител на люблинската шляхта. Участва във Великополското въстание от 1848 г., след което се включва в легионите, създадени от Адам Мицкевив Италия. По-късно е в бойните редици на Джузепе Гарибалди. Пристига в Османската империя по време на Кримската война, за да се включи в полския полк на Михал Чайковски. Неговият син - Павел Зембжуски (1959 - 1907) - е баща на Зджислав. Той участва в Сръбско-българската война от 1885 г. и получава медал за храброст. По-късно основава първата в България фирма за регистрация на марки и патенти (бюро Зембжуски), която фирма Зджислав наследява.