В тази старинна местност на София някога се е изливала водата на Софийската градска баня. За първи път "Кюлуците" (Кюллюк значи пепелище на турски) се споменават в кондиката на Бакалския еснаф през 1847 г. Масовите строежи в тази част на квартала започват през 1910 г. В "Кюлюците" са се намирали и "Напуснатите гробища", които служели за погребения на самоубийци, неиндефицирани личности, застреляни, обесени, всички, които не заслужавали почетно погребение. Смята се, че Апостола на свободата Васил Левски е бил погребан отначало тук. "След Освобождението тук са се изсипвали боклуците и един македонец - бостанджия, на име Тегуш, що имаше за севда една убава туркиня, беше го засадил (част от кюллюкя) със зелки, и като намираха завити (оплетени) в зелките женски требени и косища, бостанджията не прокопса, нема за втората година купувачи".