През 1930 година никому неизвестната Люба Ганчева от Лом дава своя тетрадка със стихове на международно известния учен и интелектуалец Александър Балабанов, който веднага оценява нейния талант и измисля псевдонима Яна Язова, с който момичето ще остане в литературната ни история. Това е началото и на една от най-скандалните любовни авантюри през миналия век у нас, защото въпреки 33-годишната разлика във възрастта им, между двамата избуява обречена, но страстна любов. Александър Балабанов се превръща в покровител и меценат на неутвърдената писателка. Той измисля псевдонима й, а почти целият период ��т творчеството й преди 9 септември 1944 преминава под неговите напътствия. В началото на 40-те години, осъзнали пълната обреченост на любовта си, двамата се разделят, но се заричат да се обичат вечно. През 1943 г. Язова се омъжва за инженер Христо Йорданов, с когото живее до смъртта му през 1959 година.След 1944 година тя отказва да се присъедини към младите писатели, които по това време са се отдали на бригади и писане на оди, посветени на народната власт. Дистанцираното й поведение към „народните дела“ й струва забрана да публикува до края на живота си. Тя не членува в Съюза на писателите, а малцина знаят с какво се занимава. За нея се грижи съпругът й, а след смъртта му тя преживява бедно с неговата пенсия. През 1960 година обаче писателката дава признаци на живот. Тя изненадващо представя ръкопис на р��мана „Левски“ Първоначално той е одобрен и издателство „Народна култура“ го включва в плановете си. Малко след това обаче романът е спрян и така и не вижда бял свят. Това не отказва Яна Язова от литературата и до края на живота си.След смъртта на съпруга си, за да покрива скромните си разходи, Яна Язова е принудена да продаде половината от апартамента си, преграждайки го на две. Купувачът на име Алтънков е човек от ДС и е част от охраната на Тодор Живков. Това слага и началото на загадъчните обстоятелства, при които умира Язова. През лятото на 1974 година тя е открита в апартамента си мъртва, а тялото й е почти разложено. Трупът е погребан набързо, а данните от аутопсията не се оповестяват. Официалната версия е инфаркт. Купувачът на половината от апартамента й се възползва от смъртта й и заграбва нейната половина. Години по-късно част от патоанатомите, приели тялото на Яна Язова в моргата, споделят, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си. Офицери от Държавна сигурност обаче събират цялата преписка и заповядват на лекарите да мълчат. Драмата на Яна Язова обаче не свършва със смъртта й. Ръкописите на четирите й неиздадени романа са откраднати още в деня, в който е открито тялото й. Те и до днес са в неизвестност. Сред литературните среди в София тръгва упоритият слух, че ръкописите са откраднати от писателя Николай Хайтов, който според очевидци нахлул в дома й и ги иззел претекст, че ще ги даде в Държавния архив. До края на живота си писателят отрича да е ходил в дома на Язова. През 1982 година в предаването „Всяка неделя“ Хайтов споделя, че е написал роман за Левски. Това отново предизвиква серия от слухове, като редица известни писатели, сред които и Радой Ралин, обявяват, че Хайтов иска да припише романа на Язова на себе си.