През 1895 г. група белгийски предприемачи получават от българското правителство правото на 10-годишна концесия за отглеждане на непознатото до този момент у нас захарно цвекло. Предвидено е културата да бъде засята в Софийска, Кюстендилска и Трънска област. През 1897 г. концесията е удължена с още 5 години, а по-късно същата година в Брюксел е основано акционерното дружество "Български захарни фабрики и рафинерии", основен участник в което е белгийската химическа компания "Solvay". Появява се нуждата от производствено помещение. В присъствието на представители на Министерството на търговията и земеделието на 31 май 1897 г. е направена първата копка за изграждането на Софийската захарна фабрика, а година по-късно - на 28 ноември 1898 г., тя е официално открита от княз Фердинанд I и представлява най-голямото промишлено предприятие у нас за времето си.

Фабриката е изградена върху 14 хил. кв. м. в близост до жп линията София - Кюстендил. Капацитетът на предприятието е да произвежда до 7 хил. тона рафинирана захар годишно. Тъй като работният процес е подчертано сезонен, през активния период от октомври до март в него са заети до 1200 души, а през останалото време около 150. Въвличането на България в Първата световна война налага дружеството "Български захарни фабрики и рафинерии" да продаде концесиите си и да напусне страната. През следващите години историята на захарната фабрика е наситена със знакови събития. Едно от тях се случва през 1918 г., когато край стените на индустриалната сграда се води най-кървавата битка от Войнишкото въстание, избухнало след поражението на българската армия при Добро поле. На 25 септември на близката гара пристига влак с бунтовно настроени отстъпващи войници, които започват престрелка срещу разположените в близост легитимни военни части. Ответният удар не закъснява и влакът е подложен на ожесточен артилерийски обстрел от намиращите се по склоновете на Витоша батареи. 48 бунтовници са убити на място, а броят на ранените е неизвестен.

През 1925 г. силната международна конкуренция и ниската захарност на добиваното цвекло налагат въпреки скоро извършената модернизация, захарната фабрика да затвори врати като такава, а помещенията ѝ да бъдат реорганизирани и да започнат нов живот като складове на предприятията "Зърнени храни" и "Техноимпортекспорт".

През 70-те години захарната фабрика е обявена за паметник на културата с национално значение, а от 1974 г. до средата на 2009 г. в едно от помещенията на предприятието се съхранява и част от златния архив на БНТ.

*Източник на снимката: http://stara-sofia.com/zaharna2.jpg

• Смъртта на един паметник на културата