През 1860-а година в храма "Света Троица" в Добрич по инициатива на моя прадядо Иван Кършовски за първи път 11-и май е бил официално е отбелязан като ден на светите братя Кирил и Методий. Към същия храм година по-рано е била открита първата в Добрич сграда, специално построена за училище, а моят прадядо е бил първият учител в него. Той е учителствал в Добрич само една година, но е останал в историята на града с модерния си и амбициозен подход към образованието. Въвел е много напредничавия за онова време и много популярен в Европа взаимоучителен метод, при който по-силните ученици помагат на останалите. Въвел е и практика на открити годишни изпити - пред градските големци.

Целият му живот е бил подчинен на стремежа България да бъде свободна и да се развива духовно.

Бил е сред основателите на българския революционен комитет през 1869-а година и близък съратник на Васил Левски. Участвал е в четата на Капитан Дядо Никола и Панайот Хитов и двете легии на Раковски, бил е приятел и с Ботев и Каравелов.

През годините е учителствал в различни части на страната ни. Знаел е 6 чужди езика, правил е преводи, писал е стихове, и според съвременниците му е бил изключително умен и начетен мъж. През 1869 година, докато България е още под турско робство, заедно с други родолюбиви сънародници, основава в румънския град Браила Българското книжовно дружество, което след Освобождението се премества в София и се превръща в Българска академия на науките. Преподавал е, защото е вярвал, че образованието и вярата са тези, които градят нацията. Така е било по негово време, така е и сега.