Ъгловата къща (дневник на откривателя на зловещи истории) Записки относно процеса на откриване на една къща Ъгълът на ул. “Вашингтон” и ул. “Цар Симеон”. Всеки ъгъл на улица е малко кръстовище, на това кръстовище се срещат, или по-скоро се разделят, един хотел, на партера, на който има магазин за дрехи втора употреба, един магазин, много мъничък, но пък в него има всичко, купчини шоколади, шоколадови яйца, тоблерони, желирани бонбони, локумена и тунквана вафла и каквото се сетите... все пак не трябва да забравяме, че се намираме в района на женския пазар, изобилието му е присъщо - много, много има, много и от всичко. “Там беше транжорна за месо, режеха свински бутове” Месото, месото се помни. Паметта е изгубена. Хората наоколо не помнят нищо, а няма и как след като са тук съвсем от отскоро. Не намирам никой от старите обитатели на района, тръгвам по ул. “Симеон”, за да търся спомени...Виждам една малка врата, между две арабски магазинчета, надничам, вътре има изискана госпожа с дълга руса коса и розово палто, тя стои пред стара шевна машина Сингер, около нея - забодени карфици, разпиляни макари и парчета плат за кръпки... Жената е възрастна...сигурно помни... Питам я за къщата на ъгъла. “Съседите си колят прасето на балкона” Обитателите на съседната къща, която някога заедно с тази имали общ собственик, спазва традициите по Коледа да се коли прасе.Къде? На балкона. По орнаментите от ковано желязо се стича кръв. Кап, кап, кап. Години: построена около 1880г. Статут: Обявена за паметник на културата от местно значение през 1976 г. През 1931 г. къщата е купена на търг от Асен Вълчев, тогава сградата се е състояла от “зимник” - партер с 5 магазина, стълбище и клозети През 1939 г. апартаментът е нает от Зора Ачкова, която прави там домакинско училище. Най-вероятно да учи млади дами-домакини как да готвят най-изискано, как да вадят петна, да плетат и шият. Но и да се справят с не по-малко важни задачи като например - как да се отърват домашни бълхи. Зловещи рецепти за това от междувоенния период казват: поставяте лампа по средата на стаята, около лампата нареждате легени със сапунена вода, чакате да се стъмни, палите лампата (най-вероятно лампата е газена). Бълхите започват да скачат. Скок, скок, скок и пльок в легена. Така животът им свършва на дъното на съда, под красивите сапунени мехури1. През 1947 г. къщата е одържавена и етажът се използва от Дирекция “Автомбилни съобщения”. През 1992 г. сградата е реституирана. Собствениците са трима. Първият етаж е необитаем. На партера сега има два магазина, един за детски дрехи и един месарски магазин. Източник: Изчезваща София