Баба ми разказа тази история, която й е разказана от нейната баба. Става въпрос за дядо й през 1913 г., когато се осъществява мобилизация за Балканската война. Всички мъже са призовани. Почти всички... Нейният дядо Александър, като многодетен (4 деца, всички до 4 годинки) не е привикан в армията, дори е изгонен от наборната комисия. Доводът е, че има 4 малки деца, които трябва да гледа. Александър е разочарован - от една страна, той иска да участва в дълго чаканата война срещу Турция, да е съпричастен към Великото дело по Националното обединение. От друга страна - той е съсипан от отказа на армията и смята, че всички ще го подиграват - мъжът, който остана до полата на жена си. В деня, в който поредният влак тръгва от гара Пазарджик за фронта, Александър, нарушавайки всички правила, се качва на покрива на влака. Така той заминава за фронта, от където никога не се връща. Александър проявява голяма безотговорност, оставайки 4 малки деца и жена, но в същото време и огромна смелост, нарушавайки законите в името на идеала на Отечеството.