Най-голямата сефарадска синагога в Европа гордо заема своето място в центъра на София. Открита е през 1909 г. след завършването на строежа по проект на Фридрих Грюнангер. Сградата оцелява след бомбардировките над София по време на Втората Световна война и с годините се превръща в символ и средище на еврейската общност и култура в столицата. Днес тя е дом и на експозиции, свързани с Холокоста и със спасяването на евреите в България. Освен това тя е и един от четирите елемента в Четириъгълника на толерантността, оформящ се в центъра на София от джамията, синагогата, католическата църква и храма „Св. Неделя“. С право описват Централната синагога в София като гордостта на цялото българско еврейство. Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа, след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1300 човека в централното помещение, предназначено за мъжете, и по вътрешните балкони, където се молят жените. Тя е символ на еврейската общност в България вече повече от век. Историята на построяването на Синагогата е драматична не по-малко от нейната големина. Строежът започва през 1903 г., когато еврейската общност е реорганизирана по френския консисториен модел. Реорганизацията е проведена от извънредно активния нов главен равин Маркус Еренпрайс и водачите на софийската еврейска общност - младият и енергичен Езра Таджер и многоуважаемия Аврам Давиджон Леви.

Австриецът Фридрих Грюнангер, най-известният архитект в България по онова време, е избран да създаде проекта за Синагогата. Проектираният от него храм е в испано-мавритански стил и наподобява виенската сингога, която е унищожена от нацистите. За разлика от християнската църква, например, тъй като според юдаизма има един единствен храм - несъществуващият днес Соломонов храм (от чиято последна постройка се е запазила т. нар. "Стена на плача"). Синагогата е мястото, където вярващите се събират във всеки свещен ден (за юдеите събота). В строгия смисъл богослужение не се провежда - изпълняват се ритуали, произнасят се молитви, четат се проповеди. Богослужението е възможно единствено и само в храма на Соломон. Независимо от огромния размер на сградата, на молитвите сега присъстват не повече от 50-60 души. Това от една страна се дължи на факта, че местната еврейска общност е малка, а от друга страна процентът на религиозните в нея е относително нисък. Въпреки това като резултат от възобновения интерес към миналото и към вярата на предците, сега все по-голям брой млади хора присъстват на молитвите. Разбира се, на големите празници в Синагогата се събират стотици хора, включително официални лица от нееврейски произход. През последните няколко години започна мащабна кампания за набиране на средства за реставриране на сградата, за да й бъде върната предишната слава. Най-изявените български майстори, използващи оригиналните планове и под ръководството на архитект от еврейската общност, работеха всекидневно върху проекта. Реставрацията бе финансирана от българската държава и от Израел, както и от частни фондации и индивидуални дарения.