Хаджи Ненчо Палавеев е роден в Копривщица през март месец 1859 г. Родителите му били хора с добро, ако и не завидно състояние. Бащата, както повечето от събудените копривщенци, е прекарал по-голямата си част от живота си по гурбет в чужбина - главно в Цариград, Александрия и Кайро, където се занимавал с абаджийство и търговия, като изнасял на големите пазарища домашните произведения и стоки на Копривщица. Малкият Палавеев бил буйно и палаво момче. В Копривщица се научава само да срича, но по давление на Петко Каравелов тръгва за Москва. Недостигал до Карлово, тайно през нощта Ненчо избягва обратно в Копривщица - домъчняло му е за близките. Едва дванадесетгодишен хаджи Ненчо напуска Копривщица, за да отиде при баща си в Кайро. Снабден с хляб и сол, той поема пешком по пътя от Копривщица за Цариград. Самостоятелния си живот бъдещият голям търговец започва като търговец на дребно именно в османската столица. По-късно той разказва: “Малък още заминах за Цариград и работих малко при тамошните българи-търговици. Като видях, че при тях не мога да науча нищо, напуснах. В гр. Бурса бяха останали три-четири погърчени българи в някогашната “Панагюрска чаршия”. Там не се свъртях. Почнах да пътувам и да работя според силите си. В Дамаск понаучих малко от сладкарския занаят, особено да правя най-хубавото малеби. Продължих надолу по крайбрежието до Александрия, със сто-двеста гроша спестени пари в джоба. Това е голям град-пристанище, населен с хора от всички страни на Изтока. Започнах да правя малеби и да го разнасям на тава из пристанището. Работата тръгна от добре по-добре. След известно време наех ъгъла на един голям ресторант и го обзаведох за сладкарница. Бях едновременно господар, майстор и прислужник, отлични условия да станеш богат, и действително аз забогатях. Наех млади спретнати араби, които цял ден разнасяха из пристанището студен шербет в хубаво излъскани гюмове. Станах цар на сладкарския занаят. Бях доставчик на богатите. Започнах да търгувам с кашкавал и месни произведения. Станах собственик и на кервани. Работих много, но и много спечелих. Не съблякох средногорската си носия за скъпи френски дрехи, спях все на един и същ нар.”

От Кайро Ненчо Палавеев изпраща 1000 английски лири за строеж на костницата на Априлското въстание и камбанарията на църквата “Св. Никола” в Копривщица. Той лично се връща, за да надзирава строежа на обектите. Същевременно дарява около 1300 наполеона за изграждането на читалището в града, което в момента носи неговото име, подпомага и другата църква в града - “Св. Богородица”. Трудно е да се изброят многобройните му дарения, защото той не си води бележки за тях. Подпомага не само Копривщица, но и съседните градчета. Малко известна подробност е, че предприемчивият българин дори купува акции на компанията, която стопанисва Суецкия канал. Хаджи Ненчо Палавеев завещава цялото си имущество на родния си град Копривщица, което го превръща в най-големия дарител в града и дава пример за бъдещите поколения.