Казвам се Лилия Лукова. Бих искала да споделя една родова история, която не е уникална, защото може би много семейства в България имат подобна случка, но е вълнуваща и поучителна, носеща смирение и вяра. Ще разкажа за братя на моя дядо - Леонид. За него почти не се говореше, знаехме, че е убит през Втората Световна война и толкова.Но този дядо ни "потърси"след точно 70 години. На 07.05.2015 г. дадоха електронен достъп до ЦДА. Аз реших да се поровя и написах Леонид в отдел ВСВ. Изведнъж излезе името ,полк и мястото,където е загинал. А след броени часове се навършваха точно 70 години от смъртта му. Настръхнах. Отбелязахме паметта му с некролог, цветя на градския паметник на жертвите от ВСВ и трисагий. След година един съсед ни подаде стара снимка на млад войник. Отзад пишеше името на дядо Леонид. Така започнахме да запълваме празното му място. Сега имам мисия. Да посетя военните гробища в с. Св. Маргарита в Австрия и да донеса пръст от там,която да положа в гроба на майка му,за да са заедно навеки. Факт е, че дядо Леонид е бил убит при вече завършила война, писал е, че се връща и да го чакат с цветя. Майка му умира с думи на уста" върнете ми детето". Дано успея да свърша тази мисия. Да "събера" майка и син, дори и в отвъдното. Мисля си, днес колко младежи на 23 г. биха отдали живота си без да искат нищо в замяна, дори и да ги помнят идните поколения. И за мечтата просто да се завърнеш в бащината къща.