Църквата „Света Параскева“ е разположен на улица „Георги Раковски“ № 58 и е третият по големина православен храм в столицата. Решението да се построи черква на това място е взето през 1909 г., но скоро българската държава влиза в Балканската война и нейното изграждане се отлага.

През 1922 г. е обявен конкурс за нейното строителство, който е спечелен от архитект Антон Торньов. Първият камък е положен на 12 ноември 1922 г. от Софийския митрополит Стефан. Нейният основен корпус е построен до края на 1929 г., но работата по входните портици продължава до 1940 г.

Черквата е осветена на 06 април 1930 г., Северният престол на олтара, посветен на свети Харалампий, през 1934 г., а южният престол, посветен на Въведение Богородично – от патриарх Кирил Български през 1960 г. През 1934 и 1936 г. са построени страничните два параклиса, посветени на „Йоан Богослов“ (юг) и „Св. Мина“ (север). Плановата схема на църквата е тип централна куполна, три апсидна, пет олтарна и симетрична. Фасадите са разчленени от колони, корнизи и арки. Иконостасите са три – таблени, резбовани с ажурна дърворезбена украса. Със същата украса са и архиерейския трон, амвона, проскинетариите и клиросите. Те са създадени от известните български резбари проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Част от иконите в храма са дело на великите български творци С. Иванов, Н. Маринов, Д. Гюдженов и Ал. Шишков.

През 1978 г. е обявен за архитектурна и художествена културна ценност с категория „местно значение“. Спомени на архитекта Антон Торньов: ,,..През април т. г. се освети новопостроеният храм в София, на ул. ул. Раковска, Ц. Симеон и ул. Бенковски. Както му е редът у нас, освещението мина и замина, без да се помене нито за архитекта, нито за неговите сътрудници. Аз не се учудвам на това, защото мен ми е много добре известна българската действителност, но ако го правя въпрос, то е само за знание на младите колеги, които тепърва трябва да свикнат с тая действителност…..Докато досегашните ни черкви, в множеството си, са дълги — кръстовидни, с по един или три кораби, този храм е проектиран в централна форма, в каквато форма е старохристиянската черква в Равена. Централната еднокуполна форма се въвежда за сега за пръв път у нас, и докато привикнем на тая форма, ще има доста да се борим с навика и традицията…."

Още при самия строеж на храма се изказа незадоволство от Негово Високо Преосвещенство Стефан, че олтарът е малък и не отговаря на общите размери на храма. Същото се изтъкна от владиката и за черквата св. М. Мина, в Кюстендил… При храма св. М. Параскева трите олтари по отношение на останалата използуваема площ от черквата, без солея, съставят една площ от около 16 %, и то без да се вземе предвид ризницата. В повечето от нашите стари черкви, гдето олтарът в повечето случаи заема и част от кораба, по чисто технически съображения, площта на олтарите по отношение площта, използувана от богомолците, съставя един процент приблизително от 13 до 15%. Следва, че размерите на олтарите не само че не са малки, но в сравнение с олтарите в нашите стари черкви са и по-големи.… Едно друго нововъведение в храма св. М. Параскева е втората галерия, която съединява четирите кулички, които излизат от прехода на квадрата в осмостен. Някои намират, че втората галерия не подхождала за храма, но проектантът твърди, че тая галерия е необходима — едно да могат чрез нея да се използуват хубавите помещения от четирите кулички, но и друго — да могат тия помещения да бъдат по-лесно достъпни за поддържането на нужната чистота…. В темето на главния ж.-бетонов купол е оставен кръгъл отвор с диаметър от 3 м., който отвор е предназначен за изписването върху стъкло, или телена мрежа, Бог-Саваот.Не мога да отмина, без да отбележа, че някои живописци, професори от художествената ни академия, сa посъветвали настоятелството временно да закрие тоя отвор с дъсчена преграда. Професорите живописци мислят, че тоя отвор пречи, по тяхно разбиране, на вътрешната разкраса на храма.

"Аз много съжалявам, че тия професори действуват така задкулисно и използуват наивността и некомпетентността на настоятелите, като пренебрегват архитекта-проектант. Аз съм твърдо убеден, че те вършат това по чисто користни съображения. Това избягване на художниците от сътрудничеството на архитекта-проектант има за резултат една несъстоятелна работа по изработката на иконостаса. Мимо архитекта-проектант друг, художник - резбар, пак професор от академията, е успял да склони настоятелството да се съгласи, щото иконостасът да се направи от липа и да се позлати. Тоя професор-резбар не е счел за нужно даже да уведоми архитекта-проектант за формата поне на иконастаса и, възползуван от временното недоразумение между настоятелството и архитекта-проектант, той е отишъл толкова далеч, че е счел съвсем в реда на нещата да бъде и контрола от страна на настоятелството, и същевременно да извършва сам част от предприятието. Не мога да не отбележа и това, че професорът-резбар е препоръчал позлатен иконостас, което едно, че е против нашите традиции, но най-главното, при тая обилна светлина в храма да се препоръчва позлатен иконостас — ще рече да не познаваш работата си…"

Цялата постройка, изкарана в сегашния й вид, без иконостаса и осветителните тела, е сторила около 5,300,000 лв.