Доклад от Александър Малинов до княз Фердинанд I с анализ на събитията в Османската империя след Младотурската революция и за политиката на българското правителство за защита на българските национални интереси в империята

София, 16 август 1908 г. 

Ваше Царско Височество, 

Знам че господин министърът на външните дела Ви държи в течение на безспорно важните събития, които се развиват в Турция. Това ме караше да не обезпокоявам Ваше Царско Височество и с моя доклад, тъй като той би бил едно просто и следователно само затова едно отегчително при повторение на доложеното вече от господин Паприков. 

Разрешете ми обаче, Господарю, вместо да хроникирам добре известните събития, да кажа в няколко само сгъстени фрази накратко моето схващане на работите в съседната ни империя. 

Измина доста време от деня, в който биде провъзгласена конституцията в Турция, та днес е по-уместно и по-лесно да се ориентира человек както върху причините, предизвикали преврата, така и върху възможното по-нататъшно развитие на работите там же. Каквото да се мисли и говори, но дадената конституция не е нищо освен последни, решителни наистина, но и само усилия за възраждане, но не още и възраждане. Аз допускам, че в Цариград ръководещите кръгове искрено желаят омиротворяването на страната, че там дори мечтаят за една обновена и велика Турция, но не мога да се съглася, че реализирането на тия добри намерения се постига със закъснели ирадета, с усилията на младотурците, които в края на краищата и са турци с техните, познати на всички ни, исторически национални грехове и наклонности. През вековната историята на османлиите всичко дотолкова е изгнило, гангренясало, че „конституционният еликсир“ надали ще може оздрави разлагащия се държавен организъм. Песимистичното ми разбиране на работите в Турция се оправдава от ред други обстоятелства, които не могат се игнорират. Думата ми е за незагасналите аспирации на християнските народности, които населяват Турция и за баснословното невежество, както на кюрди, албанци, па и на самите турци. Всичко това, наистина, днес е обезумяло от радост, всичко това се целува и прегръща, за да започне утре, други ден пак да се преследва, да враждува и взаимно изтребва. Далечният развой на събитията в Турция не може да бъде друго, освен какъвто го рисувам, ако в ходът на историята има някаква годи логика. Впрочем далечните перспективи не са толкова важни и ако аз си позволих тук да ги зачена, то е, за да кажа само, че надеждите, които се очакват от новия режим в Турция, са безосновни. Според мен, нека най-после от такива надежди се въодушевява всякой, но не и българинът, комуто скептицизмът и свързаната с него предпазливост ще донесат само полза. Повече от всякога мисля, България трябва да е нащрек и да е готова да посрещне всяка евентуалност. 

Разрешете моля, Ваше Царско Височество, да се обясня и върху тия свои думи. 

Сега засега всъщност в Турция царува пълна анархия, защото и дума не може да става за ред и управление там, дето всичко е в ръцете на един неотговорен, революционен комитет, какъвто е тоя на младотурците, който един едничък законодействува, раздава правосъдие и управлява; той е над всички власти, те са само негови послушни оръдия. Ясно е, че това положение не може да трае дълго, при най-щастлив случай то ще продължи до отварянето на парламента. Какво иде след това? Не зная и ще кажа нещо повече: надали някой може да го предскаже. Предполагам обаче, че са възможни следующите две алтернативи: или така нареченият конституционен режим ще се затвърди в Турция, или най-малко властта наново ще мине в ръцете на старите деятели, които ще управляват под нов етикет, но със стари похвати. И в двата случая не виждам, че ний ще можем се помирим с положението си, защото македонският въпрос не само ще престане да бъде такъв, но ще се усложни и изостри още повече. Ако наистина работите се понаредят малко в Турция, ако за християнското население въобще настанат по-светли дни, това ще ни даде възможност да почакаме, да пообсъдим и премислим новата си македонска политика, което ще ни се наложи от новата фаза в живота на нашата съседка; но ако работите тръгнат там по старому, нещо по-вероятно, ще трябва ли пак да чакаме? Мисля, че тъй както се сложи от мен въпросът, той обгръща и отговора, че чакането става най-нежелателно, ако не невъзможно. На същото мнение не са всички, но са повечето от членовете на правителството. За тях обаче, както и за мен, е ясно, че в тоя случай България не може и не би трябвало да разчита само на себе си, на своите сили. Но на кого ще трябва да се надява тя, от кого ще може да очаква закрила и подкрепа, това са още по-мъчни въпроси, които правителството разисква, но не ще ги реши преди да вземе одобрението и съгласието на Ваше Царско Височество!

Накратко, но зачекнах тук много въпроси; те наистина нито са нови, нито от мен за пръв път поставени, но ако правителството пак си ги задава, то е защото тяхното решение, според дълбокото му убеждение, в стая или друга смисъл, предвид най-вече на самите политически събития, става по-настоятелно, по-неотложно. 

Не зная, Господарю, случайно ли, но моята задача бе с горните разсъждения да покажа как се схващат от правителството събитията в Турция, как те би могло да се развият и отразят върху нас и най-после, какви са нашите опасения. 

В заключение ще трябва да кажа още няколко думи и касателно оная линия на поведение, която днес за днес, докато не се избистри и окончателно очертае новият курс на работите в Турция, държи правителството. Аз казах вече и ще повторя, но същевременно то е извънредно благоприятно и сгодно, за да може българщината там да се съживи и организира, за да завземе малкото здрави позиции, от които при един обрат на работите да може да се брани и бори за своите правдини. Схващайки така момента, ний се намислихме да хвърлим в Македония стотина енергични и опитни интелигентни хора, на които дадохме всичката си морална и значителна материална подкрепа, за да могат те на чисто легална почва да организират политически български клубове, да основат няколко вестници и да направят всичко възможно щото българщината да бъде добре представена в парламента. Дали в това направление ще може нещо съществено да се постигне, всичко занапред ще зависи изключително от македонските деятели, от техния патриотизъм, от използуването на сегашния политически момент. Ний улеснихме да заминат заедно с интелигенцията, за които споменах, други още няколко стари человека, така да кажа, обикновени работници; бихме били готови да улесним заминаването на всичко годно и способно за работа, но за съжаление, емигрантите македонци не проявиха онзи патриотизъм, който трябваше да очакваме от тях; господата предпочетоха да останат тук, отколкото да заминат и да се завърнат из родните си огнища. С дълбока горест на сърцето държа да отбележа тоя факт, както не мога да не подчертая и друг един толкова же скръбен, че в столицата не се намериха 500-600 македонци, които да попълнят приготвения увеселителен трен за Солун. 

Още две-три думи по нашите, така да кажа, домашни вътрешни работи и ще завърша, Господарю, доклада си, който се разрасна повече отколкото това предполагах и исках. 

Минаха при добър ред, но при относително слабо участие на избирателите изборите за окръжните съвети. Резултатите от тях са абсолютно в полза на политическите приятели на правителството. Също мирно и тихо миналата неделя се извършиха и градските избори; резултатите от тях обаче не са тъй блестящи за нас: в 5-6 градове изгубихме изборите, а в десетина други спечелихме ги в коалиция с други партии. Нищо друго особено в обикновения вървеж на държавните и обществените ни работи за отбелязване няма: всичко се развива добре, нормално и спокойно. Не мога само се похвали с пресата ни, която от време на време дава доказателства, че не знае да цели своето и на читателите си достойнство. Отрадното е обаче, че обществото с възмущение и презрение посреща ония от вестниците, които в инсинуациите и измислиците като че ли виждат своето призвание и предназначение. 

Завършвайки доклада си, аз отправям към Вас, Господарю, една молба. Тя е следната: имам нужда от почивка, та бих желал, ако благоволите и ми разрешите да замина за 2-3 седмици в странство. От такава почивка има нужда и жена ми, която иска да се консултира с лекари и която аз трябвало би да придружа. Наистина, времената, които преживяваме са тревожни, но не още до толкова опасни, щото напущането на страната да би било необмислено и нежелателно. Не зная как, Ваше Царско Височество, ще се отнесе към молбата ми, но, ако бихте благоволили да я удовлетворите, в такъв случай не бихте ли намерили за възможно и нужно да наредите така маршрута си, щото да мога да Ви се представя и да попълня лично доклада си?

Съм на Ваше Царско Височество верен и предан служител. 

Министър-председател

Ал. Малинов 

Източник: 100 години от обявяването на Независимостта на България. Известия на държавните архиви. Кн. 95-96. София, 2008

ЦДА, ф. 3К, оп. 18, а.е. 24/7, л. 9-12.