Ако тръгнете на север от Шадравана (ще рече, големият фонтан пред кметството) по пешеходната улица на Пловдив – Главната – и някъде по пътя завиете наляво, ще откриете, че всяка от уличките се изкачва стръмно нагоре. Къщите са построени една над друга като в някое планинско градче. Но скоро и къщи, и улици секват, нагоре се виждат само скали и гора. Това е Сахат тепе – един от по-малките хълмове на Пловдив. В древността е бил доста по-внушителен – както и всички останали тепета, но хилядолетията човешки нужди и съжителство са оставили своя непоправим отпечатък. Нагоре, на едно-две места продължават стълбички и алеи. Въпреки, че е едно от по-ниските тепета (46 метра) от върха му се открива много приятна гледка към Главната и към Стария град.

Сахат тепе има два върха – северен и южен. В седловината помежду им е устроена площадка, с пейки и чешма. Тук, както и на скалите по склоновете, вечерно време идват доста младежи, предпочитащи да се събират на открито вместо в шумните и скъпи заведения. На южния връх е построена радио-кула, а на северния има стара османска часовникова кула. Днес тя по-трудно се забелязва заради извисилите се дървета.

В десетилетията около Освобождението в нея живеел страж, който да наблюдава за пожари в града – трябвало да бие камбаната и да насочи пожарната команда. Но по-често при пожар се налагало да го събудят виковете и изстрелите на хората долу. В османско време населението било вдигано на крак с гърмеж на топ. Последният оповестявал също и началото и края дневния пост по време на байрама. Тук са открити и основи на барутни складове, въпреки че Пловдив като средищен имперски град не е имал гарнизон за защита. Уличките в ниската част на тепето (от изток, север и запад) са едни от най-тихите в центъра, много зелени и приятни. Усилие да се катерят по тях правят само живущите тук. С едно-две изключения на нови „дворци“, все още пазят първоначалната архитектура с къщите си от началото на XX век. На северния склон ще намерите и голямата и хубава Евангелска църква изградена в готически стил през 1901 год. от пловдивските евангелисти. Тяхната общност води началото си от американски мисионери дошли тук през 1857 год., след като „открили на Балканите един нов народ за чието съществуване и не подозирали“.

*Прочетете още на: https://kadaifbalkan.wordpress.com/2009/11/24/sahat-tepe/

*Снимка: "Tower from old town plovdiv". Licensed under CC BY-SA 3.0 via Wikimedia Commons.