От хотел “Молле” не е останало нищо, освен сградата, която днес е само страж на спомена за някогашен блясък и няколко любовни истории свързани с него. Като дете бях слушала разкази за моята пра – пра баба Смарайда – изключителна домакиня, макар и напълно сляпа, от която освен чифт златни обици и няколко пожълтели снимки, ни е останала и тайната рецепта за бяло сладко, но това е една друга история. Тази моя далечна роднина имала красива племенница, по която въздишал половината град. Не устоял на чара й и Димитър Молле, но за разлика от всички други той знаел как да спечелил ръката й – дали с чар, дали с пари или с обещания за безкрайни танцови забави – остава да гадаем. Докато Димитър Молле се борел за сърцето на любимата си, на пловдивската гара, в една зимна нощ, слязъл японецът Маеда. Причините за пристигането му остават неизвестни. Вървейки по тъмните улици на града той търсел къде да пренощува. Попаднал на главната улица и веднага бил привлечен от светлината и веселата глъчка, струящи от елегантната сграда на хотел “Молле”. Няколко компании от пловдивската бохема, събрали се уж да коментират новоизлязла книга или последната изложба в Градската галерия, избухвали в задружен смях от анекдотите на умел шегаджия. В хотела било топло и уютно. Странникът от Япония веднага бил обилно почерпен с ароматно тракийско вино. Дошло време да затварят и тогава един господин от шумната компания – доколкото ни е известно фамилията му била Макрелов, поканил японеца да пренощува в дома му. Там, господин Маеда се запознал със Сийка – сестрата на домакина. От този миг нататък се разгоряла такава любов, че целият град заговорил за нея. Много скоро госпожица Макрелова станала госпожа Маеда. Двамата заминали за Япония, като от време на време идвали в Пловдив и предизвиквали голямо вълнение сред любопитните пловдивчани, които разказвали какви ли не истории за чудатата двойка и не спирали да се инетресуват как живеят в тази далечна страна – Япония. Говорило се, че Маеда имал императорска кръв – бил роднина с Хирохито. Разказват, че прочутото за времето гостуване на хор „Бодра смяна” в Япония и ред други културни събития са се случили благдарение на господин Маеда, който е бил част от медийната империя, включваща авторитетният вестник „Асахи Шимбун”. Маеда дошъл в любимия Пловдив отновно, но този път бил сам. Дошъл, за да вземе шепа пръс за гроба на съпругата си. Сийка останала завинаги в земята на Япония. Минали години и японецът стъпил отново на пловдивската гара, това е и последният път, в който той идва в града на тепетата. Този път причините за пристигането му били повече от ясни. Маеда дошъл при близките на Сийка, за да поиска разрешение и благословия за встъпването му в брак повторно. Японецът никога не забравил България. Не забравил града, донесъл му истинска любов и толкова щастие. Не забравил хотела, който го приютил и стоплил. Не забравил своята Сийка. Децата на Маеда от неговата пловдивчанка – син и две дъщери, били с български черти и говорили български, въпреки че никога не са идвали в България. Съдбата била по-благосклонна към албанеца Димитър Молле, който също отвел любимата жена в родното си място – Корча. Там те се оженили и посрещнали старините си. А аз, аз все се ослушвам дали тази моя далечна родственица, не ми е оставила някакво наследство в Албания. Дали хотел “Молле” не ни чака там с широко отворените си врати.