Славчо Анастасов Абазов е български революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Абазов е роден в 1884 година в село Злетово( Р. Македония). Славчо Абазов има седем деца: Викенти и Страхилка от първия си брак, а от съпругата си Кристина Лазарова от Велес, за която се жени през 1918 година, има пет момчета. Първият му дом в София е на улица Царибродска 156, но след време успява да събере средства и си построи къща на улица Веслец 55. На млади години става член на ВМОРО. Но на 24 март 1903 година е арес­туван от властите заедно с баща си Анастас Абазов, заради революционната си дейност. Осъден е на 101 години и лежи в Скопския затвор Куршумли хан. След освобождаването си действа като войвода на чета в Кратовско, Щипско, Кочанско и Паланечко. При избухването на Балканската война в 1912 година Абазов става войвода на чета № 33 на Македоно-одринското опълчение. През Меж­дусъюзническата война в 1913 година Абазов е ротен командир в 14 воденска дружина на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в нестроевата рота на 15 щипска дружина. По време на Първата световна война е фелдфебел в 59-и пехотен полк на 11-а дивизия. След окупирането на Вардарска Македония от Сърбия след края на войната Абазов се включва в съпротивата на възстановената ВМОРО. През живота си той се занимава с много и различни дейности. Става член на Кратовското благотворително братство към Съюза на македонските емигрантски организации.Председател е на Управителния съвет на безалкохолна кооперация „Безалкохол” и е съучредител на Македонската кооперативна банка през 1925 година. Умира още млад на 7 февруари 1928 година в София.