Георги П. Ненов (1862-1935) е виден български архитект. Учи в родния си град. Получава държавна стипендия и успява да завърши Априловската гимназия (Габрово) (1885). След конкурсен изпит е държавни стипендиант за завършване на висше образование в чужбина. Постъпва в Института за граждански инженери в Санкт-Петербург. Продължава образованието си в град Гент (Белгия). След дипломирането си като инженер-архитект се завръща в България. Работи като градски инженер на Ловеч. Изготвя точна кадастрална снимка на по-важните улици на града. Управлява обществените строежи, окръжната палата и ловешката държавна болница. Инженер-архитект по регулирането и строенето на населените места в България при Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради (1891). Работи върху проектозакон за благоустройството на страната.

Секретар на Българско инженерно-архитектурно дружество (1892). Член на редакционната колегия на Списание на инженерно-архитектурното дружество (1894). Работи по кадастралните снимки и улично-регулационните планове на Златица (1892), Пирдоп (1893), Цариброд (1893) и Котел (1894). Проектира държавните болници в Плевен, Разград и Трън; конезавода „Клементина“, горското училище в м.„Чамкория“ (1896) и др.

Изготвя законопроект за Закон за благоустройството на населените места. Приет е и влиза в сила през 1897 г. С него поставя на рационална основа, ръководи, провежда и контролира изпълнението на селищното планиране в следосвобожденска България. Публикува над 200 научни и научно-популярни статии. Ценен е и неговия „Благоустройствен наръчник“ (1924). Почетен член на БИАД от 1924 г.

Награждаван е с Орден „За гражданска заслуга“ IV и V степен, Орден „Свети Станислав“ (Русия) и Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“. Биографията на архитект Георги Ненов е в световната архитектурна енциклопедия на ХХ век (Лондон, 2001).

• 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИНЖЕНЕР-АРХИТЕКТ ГЕОРГИ НЕНОВ