Беньо Цонев е един от основоположниците на българската филология у нас. Роден е в Ловеч, през 1863 г. Той е един от малцината получили държавна стипендия за обучението си в чужбина. Така Беньо Цонев завършва класическа гимназия в Загреб през 1884 г., след което се връща да преподава в Петропавловската духовна семинария в Лясковец, а после и в Ломската гимназия. Две години по-късно обаче той получава възможност да следва славянска филология във Виена при изтъкнатия славист Ватрослав Ягич. Оттам заминава за Лайпциг, където защитава докторска дисертация на тема ,,За източнобългарския вокализъм”.

През 1890 г. той се завръща в България и започва да преподава в Софийската мъжка гимназия и във Висшето училище, където през 1895 г. е избран за професор по история на българския език и диалектология, няколко последователни години е декан на Историко-филологическия факултет, а за учебната 1910-1911 година е и ректор на университета. По време на преподавателската си дейност той става автор на множество научни трудове, в които основна тема са остатъците от старобългарския език в тогавашния съвременен говорим език.

Той класифицира българските говори според редица фонетични особености на три основни групи – западни, източни и югоизточни. Също така разглежда особеностите на българския език спрямо останалите славянски и балкански езици. Важно наследство, което оставя за българския народ, са неговите описи на славянски ръкописи.

Проучва в езиково и палеографско отношение 530 среднобългарски паметника, като ги класифицира според употребата на буквите за еровете и носовите гласни. Така, посредством големите си познания по палеография, той създава описи на най-големите книгохранилища в страната (Рилския манастир, Софийската народна библиотека, Пловдивската народна библиотека, БАН), както и в някои чуждестранни библиотеки (в Загреб и в Югославската академия на науките).

Беньо Цонев решава да издаде “История на българский език” в 10-12 тома, но поради споходилата го смърт, през 1926 г., той завършва само първия том. Делото му обаче е продължено от неговия ученик Стефан Младенов.