Борис Христов е световноизвестен оперен певец и солист на хор „Гусла“. Роден е в Пловдив 28-ми май 1914-а година и още от дете демонстрира отлични гласови възможности в хора на храм-паметника „Св. Александър Невски“. През 1942 година на молебен за Богоявление хваща вниманието на цар Борис III, който още на следващия ден поръчва на Министерството на народното просвещение да отпусне стипендия на младия талант, за да следва в Италия. Така Борис Христов започва своя сериозен професионален път в музиката в Рим под покровителството на прочутия италиански професор Рикардо Страчири. В последствие привлича вниманието на критиците заради своите роли – първо като Пимен в „Борис Годунов“ на Мусоргски. А след това изпълнява основополагащата си роля на Годунов в Каляри. През следващите няколко години Христов продължава с изявите си в различни италиански театри. В началото на 1949 година гастролира в лондонския „Ковънт Гардън“, на 15 февруари за пръв път пее в миланската „Ла Скала“, а на 9 август – в „Арена ди Верона“. Борис Христов печели международно признание, както и се сдобива с широк отзвук в европейския печат, чрез своите значими роли като Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно и крал Филип в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди. През 1959 година записва четири грамофонни плочи с пълния цикъл от песни на Мусоргски - авторът на „Борис Годунов“. По собствените му думи: „Безпределната ми любов към гения на Модест Мусоргски ме накара да прегърна певческото изкуство.“

Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двайдесет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели. По време на това посещение той прави записи в „Св. Александър Невски“, дарява на правителството къщата си в София за създаване на музикален център и договаря превръщането на вилата му в Рим в Български център по изкуството, където преподава на млади български изпълнители.[ Почива в италианската столица на 28.06.1993 година, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала и погребано в София.

• Митев, Венелин. Прогонените гении на България. София, 2016