Асен Пейков е световноизвестен български скулптор, автор на статуята на Леонардо да Винчи, на входа на международното летище в Рим.

Роден е в София през 1908 година и има изключително бурно детство. Майка му умира докато той е само на 6 години, а 10 години по-късно е убит и баща му – депутат от БЗНС на Александър Стамболийски, по време на размирната 1923 г.

Младият Асен заминава за Созопол, където за пръв път започва да се занимава със скулптура. В морското градче обаче той е изгонен от училище и лежи в затвора поради участие в ученическа стачка и притежаване на забранена литература. След това се премества да живее в София, където съдбата го среща със скулптора и преподавател в Художествената академия проф. Асен Николов. Професорът лично започва да дава уроци на младежа, а след това го взима и в класа си в Академията.

Младият Асен бързо развива големия си потенциал – още като студент получава втора награда в конкурса за паметник на Христо и Евлоги Георгиеви пред Университета в София и трета награда в международния конкурс за паметник на албанския национален герой Скендербег в Тирана. Завършва Академията със златен медал през 1937 г., а скоро след това открива и първата си изложба в София.

През 1938 г. Асен Пейков решава да замине за Рим, където наема ателие на легендарната улица „Маргута“. Месец след пристигането си се запознава с графинята Мария Тереза Делес, а на следващата година се ражда и синът им Родолфо. Бракът им не просъществува дълго и и скулпторът се жени повторно за маркиза Емилия Боканера. Двамата живеят в прекрасна стара сграда с изглед към Колизеума.

През 1960 г. българинът печели конкурса за паметник на Леонардо да Винчи пред римското летище „Фиумичино“. Статуята е висока девет метра, а хонорарът, който скулпторът получава за нея е на стойност 45 милиона лири. Конкуренцията е била огромна – в конкурса участват повече от 300 творци от целия свят.

31 години след заминаването си, Асен Пейков се завръща за кратко в България, за да участва в обявения конкурс за паметник на хан Аспарух срещу Мавзолея на Георги Димитров. Проектът му представлява десетки бронзови фигури на ездачи в естествен ръст, препускащи стремглаво след хана. Конниците нямат лица – лице има само хан Аспарух, замахващ да забие копието си в българската земя. Творбата на световноизвестния скулптор няма шанса да бъде оценена по достойнство – председателят на журито е Героят на социалистическия труд и член на политбюро на Българската комунистическа партия Пенчо Кубадински. По време на обсъждането на проектите не е пропуснато да се отбележи, че Пейков е „невъзвращенец“ и има „неясна политическа ориентация“.

През 1973 г. Асен Пейков получава инфаркт и умира в Рим. Според сина му Родолфо съществена роля за това е изиграло и отношението, което е получил при отхвърлянето на проекта за паметник на хан Аспарух.

• Митев, Венелин. Прогонените гении на България. София, 2016.