Епархийското училище в Пловдив е основано през 1850 г. с парична помощ на жителите на града по инициатива на Найден Геров. Сградата е дарение на българския общественик и търговец от рода Чалъкова - д-р Стоян Чалъков.

Първи главен учител в новооткритото училище е гореспоменатият Найден Геров, който идва от Копривщица, за да създаде едно централно школо, служещо за пример с дейността си - светско по характер образование и преподаване на предметите на български език. В този период книжовен български език няма все още и именно просветители като Найден Геров помагат той да бъде трансформиран в такъв за нуждите на българите - нужди, продиктувани от новото време.

Училището се намира в гр. Филибе (дн. Пловдив), където гръцкото културно влияние е много силно и това заплашва самосъзнанието на много българи. Но, ако трябва да бъдем обективни, то, от една страна, много българи наистина са избирали гръцкия език, защото той е бил носител на "по-висока" култура в сравнение тази на българина, но, от друга страна, поради нуждите на търговията. Именно защото епархийското училище се намира в Пловдив, то служи като средство за утвърждаване у българите принадлежността им към българския народ.

Името на училището е "Св. св. Кирил и Методий" неслучайно е посветено на двамата български будители и първоучители. В тяхна чест през 1851 г. училището отпразнува патронен празник, който впоследствие прераства в общонароден такъв (днес отбелязваме същия празник на 24 май). Така или иначе се счита, че именно от това място тръгва традицията да се почита паметта на двамата свети братя.

В началото в училището има към 30 ученици и два класа. По спомените на Йоаким Груев - друг възрожденец, учителствал в пловдивското епархийско училище, в учебната 1859-1860 г. завършват 98 ученици. Забелязва се, че изучаваните предмети в училището имат практическа насоченост. Част от тях са: закон Божи, български език, математика, обща история, църковна история, естествена история, физика (самият Н. Геров пише първия учебник по физика на български език дори след като напуска училището през 1849 г.). Има и предмет за придобиване на търговски знания. Училището е известно още като Пловдивска мъжка гимназия. Днес то се знае от пловдивчани, а и не само, като Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Училището е положителен пример както за своите съвременници - възрожденските българи, така и за българите от XXI в. Едва ли бихме могли друго да кажем освен да споделим думите на Тодор Панчев - роднина на Н. Геров, който споделя за пловдивското епархийско училище следното: "Това скромно огнище...благодарение на влиятелните тогава чорбаджии Чалъкови и други стана за скоро време опасен огън за гърците. Но какъв труд, какво постоянство, какви борби изискваха, за да пламне за пръв път това огнище, това знаят само съвременниците на Геров."