“И ето един вестник от 30 ноември 1900 год. описва това чудо (трамвая): “Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление от всесветския прогрес. Първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица (Витошка се е казвал и сегашния бул. “Мария Луиза” - от “Лъвов мост” до “Св Неделя”). Грамадното мнозинство народ се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре . Трамваят върви бързо без друсане, осветлява се електрически и има изящна мебелировка”. Бързината беше 15 км в час, а изящната мебелировка се застъпваше от две дълги, червени плюшени възглавници, протегнати върху грубите дървени скамейки на първокласното отделение на тесните и къси трамвайни коли. Пет дни по-късно “Вечерна поща” в броя си от 5 декември отбелязва: “Вчера, часът 11, трамвайният вагон № 2, с един кондуктор-ученик правеше упражнение, изкокна от релсите по направление към кухнята на хотел “България”. (Стария, трамваят се е движел от Гарата до “Св. Неделя” от там по “Дондуков” и “Търговска” до Двореца и по Цар Освободител до пл. “Нар. събрание”, където е заобикалял малка градинка с фонтан по средата и се е връщал обратно). На 6 януари 1901 г. нова изненада: “Трамваите пак почнаха да циркулират за опит и щели идната седмица да бъдат предадени за експлоатация. Аслъ (тур. прав. “асъл”, наистина) му дойде времето!” Едва след 10 ни времето най-после идва. На 15 януари 1901 г. се извършва освещаването на предприятието и тържественото откриване на движението. Готови са 6 трамвайни линии, но от тях, по настояване на кметството, се пущат в експлоатация само 2, за да можело населението и служащите да имат време да свикнат с новото силно движение, от което най-много били изплашени майките. (Сега, сто години по-късно, трамваите отново се движат със същата скорост, че даже и по-малка, поради лошата организация на движението!) Трамваите имаха освен постоянни и произволни спирки. Пътникът имаше право чрез дръпване на звънеца да поиска от ватмана спиране на всеки кръстопът. Същото преимущество имаха и гражданите, които чакаха трамвая на уличните кръстопътища. Иван Вазов описва по следния начин своето първо пътуване с трамвай: “Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и софийските трамваи и замрежването на въздуха с тая паяджина от медни жици! А помните ли какви възхитени сборища се трупаха около първите пуснати трамваи, няколко дена натъпкани, като сардели или като Ноевия ковчег, изберете което искате от тия две сравнения - с пътувачи от двата пола и всички възрасти."

• Софийските трамваи