Между 1981-1983 г., когато майка ми е учила в ОТМТ и се случвало да има свободни часове, често се възползвали с приятелите й от освободилото се време, за да изгледат някоя прожекция в близкото кино. Всъщност тогава имало кина в почти всеки квартал. Не знаели къде – каква прожекция имало, даже понякога чакали с дни за новите филми. Въпреки това прожекции имало постоянно, а билетите се закупували на символична цена – 30-40 стотинки, а дори може и по-малко да са били. Често ходили в кино „Георги Димитров“, където изгледала едни от любимите си филми като „Крамър срещу Крамър“ с участието на Дъстин Хофман; също филмите „Има ли пилот в самолета“, на който се е смяла от все сърце и „Лудите на стадиона“. В онези времена си спомня, че организирано посещавали дори оперети и театри. Били толкова вълнуващи времена. Спомня си как са чакали с нетърпение новите филми, а някои дори гледали по няколко пъти. За жалост в момента кино „Георги Димитров“, най-посещаваното от нея и приятелите ѝ тогава, е превърнато в нощен клуб "Син Сити".