Моят баща ми е разказвал как по негово време на площад "Македония" се е намирал първият и единствен в България постоянен цирк, който се е помещавал в масивна сграда с голяма купулна постройка. От спомените му научих колко впечатляващи са били представленията, по време на които дори са викали зрители от публиката да участват в някои номера. Когато са правели номера с животни (специално лъвове), са вдигали високи огради около бетонния ринг. Също така е имало много бюфети, лафки, от които е можело да се купуват сандвичи и напитки, а по време на антрактите ставали огромни опашки пред тях. Било е едно впечатляващо, масивно здание, което за съжаление изгаря през 1983 г. и никога повече не е построено наново. Тъжно е, когато разбираме какви прекрасни паметници, музеи, театри, циркове, и какво ли още не, е имало в онези времена и след това са били разрушени, за да се превърнат в молове и нощни клубове. Спомени за изключителни проекти, реализирани в нашата столица, до които новите поколения никога няма да имат досег, а това, което ние оставяме на нашите деца и внуци ще бъдат клубове и магазини...