Като едно от най-старите фабрични заведения на столицата обикновено се сочи воденицата на Жул Вайс, която непосредствено след Освобождението е била разположена в близост до пресечката на днешния бул. „Христо Ботев" с бул. „Ал. Стамболийски" на площад "Възраждане". Първоначално тя се е задвижвала от водите на Владайската река, по-късно и тук преминали на парна тяга. Има известни предположения, че тази четириетажна, внушителна за времето си сграда, е първото производствено предприятие в София, осветено с електричество. Мелницата работила дълго време, докато един ден, неочаквано за всички, замлъкнала. Окaзало се, че поради тежко любовно разочарование, предприемчивият и добродушен Вайс, човек със сантиментална душа, напуснал България и заминал за Бразилия.