По време на построяването си, къщата на улица „Княз Борис І” № 74 се е намирала в спокоен централен жилищен квартал в съседство с църквата „Св. Вмч. Георги Победоносец“ и Казармите на 6-ти пехотен полк, на мястото на днешния парк около НДК. В периода между двете световни войни застройката се уплътнява значително с 4-5-етажни апартаментни кооперации, които обграждат останалите двуетажни фамилни къщи с дворове. Днес на пръв поглед къщата изглежда необитавана. Когато в средата на септември 2011 г. започнах да я разучавам, се оказа, че на първия етаж живее една жена. Стигнахме до къщата и започнахме да надничаме през прозорците на първия етаж, които гледат към ул. „Княз Борис І“. Изглеждаха съвсем запуснати и запрашени. Завихме по ул. „П. Парчевич”, където има вход за вътрешния двор. Върху металната ограда се вие бръшлян, дворът е пълен със здравец и има прилежно наредени саксии с цветя. Беше слънчев есенен ден и тази картина ми се видя особено приятна. Намерихме с Е. един звънец, на който, за да звъннеш, трябва да си провреш ръката през оградата. Чу се глас от нищото, който се разнесе из двора „Кой е?”. Кратка пауза и на двора се появи жена. Картината бе като от снимка. Жената стоеше сред този есенен двор, облечена в дълга бяла нощница. Тя не ни отвори вратата, не ни покани да влезем; разговаряхме през оградата относно това, че тя живее в къщата от 80-те години и не знае нейната история. Така от телефон на телефон стигнах до няколко истории около къщата на „Княз Борис І” № 74. Според паспорта в регистъра на Столичната община, къщата е проектирана през 1912 г. от архитект Киро Маричков, а собственик е ген. Кисьов. Първото име не се споменава. Реших да проверя дали действително е загинал заедно с жена си по време на атентата в „Св. Неделя“ на 16 април 1925 година. Оказа се, че ген. Александър Кисьов1 е бил сред ранените, но е живял до 1964 година. Сред списъка на загиналите обаче намерих името на подполковник Георги Кисьов2, градоначалник на София около 1924 г. и известен с въвеждането на Деня на полицията. Съвсем възможно е двамата да са роднини, тъй като и двамата са родом от гр. Елена. От друга страна, попаднах в блога Стара София на спор между администраторите на блога и наследниците на Александър Кисьов. В рамките на рубриката „Последни дни”, администраторите публикуват информация за съборената вече къща на сем. Кисьови, намираща се до ул. „Иван Асен ІІ“, в съвсем друга част на София. Наследниците се включват с молба да не ги съдят, тъй като хората не знаят какво е да живееш в къща с дълбоки пукнатини, от които духа и зимата става непоносимо студено. Според друга справка в книгата на М. Георгиева и кол. (1997): (с. 444), къщата фигурира под № 639 като „Къщата на ген. Кисьов” и се казва, че „е построена в 1899 г. за жилище на генерал Кисьов на два етажа, с мазе и таван". В мемоарите на С. Мъдров, се казва, че е изградена за къща на полковник Бенко Маринчев през 1906-1912 година3. Дали действително къщата на „Княз Борис І” № 74 е била собственост на ген. Александър Кисьов или на подполковник Георги Кисьов, или на Бенко Маринчев? И каква е връзката на споменатите Блажеви с всички тези имена? Така неустановени останаха собственикът на сградата и точната дата на построяването й, а с това и историята на къщата, преживяна отвътре. Къщата на „Княз Борис І” №74 продължава да мълчи за себе си, но мълчанието й оживява разказа за един квартал, изпълнен със съседски истории и телефонни разговори. Източник: Изчезваща София