Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941-1944 г.), писател и масон. Използва псевдоними като К. Пандов и Наумов.

Кирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Син е на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. През 1894 година завършва Солунската българска мъжка гимназия, където участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. Година по-късно взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов. Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО.

На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев.

В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. Докато е в София, живее на улица Ивайло 2. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.

През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт. Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа "Светлина". Владее няколко чужди езика и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други. Участва в редактирането на списание „Искра“. След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на "протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО. При временното освобождение на Вардарска Македония в 1941 - 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари 1944 година, тогава още в пределите на Царство България.