Панчо Михайлов Апостолов, наричан Чавдар, Мечето, Мечкарски, е български офицер, фолклорист и революционер, Кочански околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация. Панчо Михайлов е роден през 1891 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва средното си образование в българското педагогическо училище в Скопие. Работи като учител. През Балканската война и Междусъюзническата война служи като доброволец в 1 и 3 рота на 7 кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение. След 1913 година се установява в България и завършва школа за запасни офицери, а през Първата световна война е командир на картечна рота в 53 пехотен полк. След края на войната е демобилизиран и работи като главен счетоводител в мини „Перник“. Присъединява се към възстановената от Тодор Александров и Александър Протогеров ВМРО през 1920 година и е назначен за войвода в Кочанско от 1921 година. През 1921 година кочанската чета на Панчо Михайлов заедно с щипската на Иван Бърльо води сражение със сръбски войски край село Спанчево, в което сърбите губят осем души. Панчо Михайлов ръководи превземането на Кюстендил на 4 - 6 декември 1922 година, заедно с Иван Бърльо и селските милиции и чети на ВМРО от околиите на Царево село, Кратово, Виница и Кочани. През 1923 година Щипското благотворително братство „Тодор Александров” издава сборник със събраните от Панчо Михайлов народни песни от Македония. След убийството на Тодор Александров през 1924 година Панчо Михайлов, по предложение на Иван Михайлов, е избран за член на организационния съд, заедно с Йордан Гюрков и Петър Шанданов. В 1924 година Панчо Михайлов издава сборника „Български народни песни от Македония“. Панчо Михайлов е автор и на „В страната на сълзите“ и на „Защо дойдохме“. Панчо Михайлов е убит в София на 15 юни 1925 година, по нареждане на Иван Михайлов. Официалното становище е, че нарушава дисциплинарните правила във ВМРО, за което е предупреждаван неколкократно. Изключен е от организация, а по-късно по подозрения, че ще бяга във Виена и ще издава вестник с федералистите се стига до смъртното наказание. В действителност той е в конфликт с Иван Михайлов още от 1924 година след убийството на Тодор Александров заради възникнало противоречие кой да оглави организацията, след това не е допуснат на Скопския окръжен конгрес. Убит е на ъгъла на ул. Неофит Рилски и Княз Борис, близо до неговия дом.