Каменният войник Альоша стои на планината в сняг и порой и с горестно сърце си спомня оловната буря на войната и всички онези паднали момци, които за разлика от него са останали безименни. „Альоша“ е име измислено от пловдивчани, вече станало нарицателно за паметник на незнайния воин, а планината в песента, е планина само във въображението на съветския поет – иначе си е баш тепето Бунарджика! Нищо, че е с височина 108 метра!

Тепето е второто по височина в Пловдив. На върха му наистина се намира споменатият Альоша. Каменният воин може да се види практически от всяка точка на града. Издигнат е през 50-те години като паметник на всички съветски войници, загинали по европейските поля. Прозвището Альоша се появява сред гражданството скоро след построяването му (говори се, че някой го написал с тебешир на постамента, защото приличал на негов приятел). Бързо се разпространява сред пловдивчани и по-надалеч. Скоро в различни български градове подобни паметници започват да бъдат наричани „Альоша“. Достига чак до полярния кръг – в Мурманск през 70-те год. местните съвсем официално построяват един нов „Альоша“ – паметник на полярния съветски войник! Може би галеното име помага новият 11-метров монумент лесно и безболезнено да бъде приет от жителите на Пловдив. Дори днес те се отнасят по-скоро с любов към него.

Альоша единодушно е приет като една от емблемите на града. Продължава да бъде по-скоро скъп гост и приятел, отколкото символ на съветското господство. Такова впечатление обаче често прави на посетителите на града заради доминиращото си местоположение.

• Бунарджика – паметници и забрава