Ангела Георгиева е родена е през 1846 година в с. Просечен, Драмско. Омъжва се за младия учител Георги Попиванов, който бил много образован и знаел гръцки и български език. Двамата имат дванадесет деца, но повечето от тях умират рано и остава само синът им Илия. Ангела и Георги намират сили да продължат и стават истински благодетели. Георги учителствува пет години, преподава и на гръцки език, но от 1870 година започва да въвежда българския език в училището и църквата. Това не се харесало на гърците и те търсили начини да му навредят. След петата година той се отказва от учителската професия и се захваща с търговия на тютюн. Има невероятен нюх и развива търговията си в Петербург, Москва, Дрезден и Виена.

Според Васил Кънчов, който описва селото в края на 19-ти век Ангела се отдава на благотворителност. Двамата построяват българско училище в с. Просечен. Георги се включва в националната борба за църковна независимост и срещу гърцизма в Драмско. Двамата стават хаджии и така започнали да я наричат баба Хаджийка. През май 1909 година на път от една сделка към дома Георги е разсечен от гърците. Тогава синът Илия, за когото се знае, че бил много начетен и владеел пет езика, поема тежката търговска служба на баща си. Младежът също просперира, но само след пет години и той е убит от гърците. Междувременно успява да създаде семейство и има син Георги.

След като и Илия загива баба Хаджийка остава сама, но въпреки това продължава търговията с тютюн. През 1913 година тя напуска родния край и идва в Пловдив в къщата на ул. „Уилям Гладстон” 13. Голяма част от търговските дела завещава на братовия си син Дичо Гичев, а тя започва широка благотворителна дейност. През 1913 година много българи бягат от Егейска Македония и идват в Пловдив. Сред тях е имало сираци и баба Хаджийка се е грижела за децата като родна майка. На първия етаж в къщата си тя отваря трапезария, наричали са я майка на бедните.

През 1923 година дарява къщата на македонските братства (по-късно дружества). Нейната воля е къщата да бъде дом на бедните бежанци от Македония.

Умира през 1933 година.

• Извори за българската етнография, т. 3
• Етнография на Македония