Георги Димков Баждаров е български революционер, учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител на ВМРО. Известен с псевдоними като Брут, Катон, Н. Шушлаков, Петйо Георгиев, Петьофи, Спартак.

Георги Баждаров е роден на 8 февруари 1881 в серското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия и Битолската гимназия, където заедно с Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров основава ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Учителства в село Крушево, Демирхисарско през 1900 – 1901 година и е член на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански, от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията, а по-късно е в четата на Атанас Тешовски. През лятото на 1903 година е делегат от Серско на конгреса на Серския революционен окръг.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се установява в България и в 1906 година завършва история и география в Софийския университет. Докато учи в София живее на ул. "Дебър" 3, днес ул. "Лайош Кошут".

След Младотурската революция през 1908 година учителства в Солунската българска гимназия (1908 – 1913) и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове, като е член на градското бюро на партията в Солун. Участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в 1909 година и във втория му конгрес през 1910 година. Редактира вестниците „Учителски глас“ (1910 – 1912) и „Искра“ (1911 – 1912). След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915 – 1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година. На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за секретар на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. След въстановяването на ВМРО той е избран за член на Задграничното представителство на ВМРО и през 1925 година на Шестия конгрес на ВМРО в село Сърбиново е преизбран на същия пост, заедно с Наум Томалевски и Кирил Пърличев. Той е един от противниците на опитите на комунистическите сили да овладеят ВМРО и през 1924 година се противопоставя на Майския манифест. От 1919 до 1923 година е главен редактор на вестник „Македония“. В 1923 година издава книгата „Духът на Македония“.

Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт и негов подпредседател. Редактор е на списанието на института „Македонски преглед“.

В 1929 година издава книгата „Горно Броди“, първи и трети том от спомените си през 1929 година, а втори остава за по-късно.

След убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година е един от водачите на протогеровисткото крило и редактира протогеровистката версия на вестник „Свобода или смърт“. Първият опит да бъде убит е през лятото на 1929 г., когато вместо него на “Руски паметник” е застрелян бащата на един от най-известните български диалектолози Стойко Стойков.

Баждаров е убит от михайловисти на 19 септември 1929 година във Варна. Единият от охранителите му Вълкан Милев също загива, а двама са ранени. Сред конкретните причини за убийството са активните контакти на Баждаров с водача на Военния съюз Дамян Велчев. Според Георги Попхристов организатор на убийството е Пандил Шишков, заради което и той е убит в отговор.