Това е историята на къщата със зеления воал. Започнах да я наричам така, защото цялата е опакована в зелена мрежа, зад която обаче ясно се очертава силуетът на изкорубена сграда, празна, необитаема, без прозорци. Под воала прозират изисканите форми на фасадата, богато украсена с геометрични и растителни елементи в стила на сецесиона. От продавачката на зеленчуковия магазин, през съседката на третия етаж на близката кооперация, успях да стигна до един от дългогогодишните обитатели на втория етаж на къщата с воала. Тя е родена там през 1946 г., но семейството й е в къщата още от самото й построяване.

Първи в София идват нейните баба и дядо, още през 1912 година. Те живеели богато в Русе, там имали два завода. Но баба й настояла да се пренесат в София.

„Русе, Русе, Кючук Париж, обаче София си е столица и там ще е развитието.”

Бързо взели решение и дошли в столицата. Избрали къщата на Братя Славееви, защото била близо до апартамента на тяхната кума, омъжила се малко по-рано в София. Обзавели къщата с виенски мебели и венециански огледала. На еркера закачили люлка, където после се люляли всички дечурлига от семейството. На отсрещния тротоар, на мястото, където днес се намира болницата на МВР, била конюшната им. М. си спомня как баба й казвала на дядо й: „Заведи ме с белите коне, при Мара Свищовлийката”, първо да се изфука с белия мерцедес, „..и ела ме вземи с черните коне”.

С файтона отивали и до улица „Преспа”, където живеели Славееви, за да им платят наема – давали по 50 лева за целия етаж. Лека-полека започнала трансформацията на къщата – къщата трябвало да се модернизира. М. разказва как в началото на 1960-те години попитала майка си защо у тях стоят с тези копринени тапети, по другите къщи били други. Така решили да направят ремонт – махнали копринените тапети, а на стените отдолу се показали изрисувани библейски сюжети и цветя. После се появили нафтовите печки и те си казали, че трябва да бъдат практични – разрушили огромните камини, които влизали цял метър навътре в стаите. И така, лека-полека, къщата се променяла отвътре, заедно със своите обитатели, чак до 1989 г., когато наследниците на Славееви си върнали къщата. Те изгонили всички наематели и започнали да кроят нови планове.

През 2006 г. след жалби на живущи в съседните кооперации, общината издава заповед „с оглед на изискванията по сигурността, чистотата и здравеопазването и естетиката”, която задължава собственика на къщата незабавно да обезопаси триетажната сграда. Как? Със зелен воал!

• Изчезваща София