Eдно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев. На 7 януари 1879 г. с тържествен молебен е открита Софийс­ката класическа гимназия, а след 2 дни, на 9 януари, започват редовните учебни занимания. Патрон на гимназията е св. Иван Рилски.

Началото е трудно. Класовете са само два със 106 ученици, разпределени в 3 паралелки. Учителите са четирима, като единият от тях – Георги Стаменов, възпитаник на Историко-филологическия факултет на Московския университет, е и директор.

През март 1879 г. е отворен и т.нар. Александровски пансион, който може да поеме 30 ученици. Затрудненията са свързани с липсата или малкия брой на учебниците и учебните пособия, с липсата на квалифицирани учители. Но както е обичайно за времето, най-тежък е проблемът с гимназиалната сграда. Неговото решаване се проточва повече от 50 години въпреки динамичното развитие на учебното заведение и нарастващия брой на желаещите да учат в него. Гимназията започва занимания на горния етаж на Софийското главно училище, намиращо се в двора на църквата „Св. Неделя“. Разполага само с 5 помещения. В края на първата учебна година сградата изгаря, а столичното училищно настоятелство отказва да даде ново здание на гимназията. Тя се премества в паянтова къща, където остава следващите 3 години. Помещението е крайно неудобно за училище, още повече за единствената столична мъжка гимназия. Държавата в лицето на МНП се заема с построяването на специално училищно здание. Закупено е място, осигурени са средства, а архитектурният проект е поверен на архитекта на сградата на Народното събрание К. Йованович.

Новата сграда е завършена през 1882 г. и през есента на с.г. училището се премества в нея. Разполага с 13 класни стаи, гимнастически салон, учителска стая, кабинети по предметите, административни помещения. Учебното заведение обаче се разраства много бързо – през учебната 1885/1886 г. в него са записани 606 ученици, разпределени в 16 паралелки. Това налага отново да се мисли за нова сграда. След като не е намерен подходящ за целта терен, се построява допълнително крило към зданието. Но гимназията така и не влиза в него, тъй като там е настанен новооткритият Висш педагогичес­ки курс, прераснал във Висше училище. За да се задоволят нуждите от класни помещения, се наемат къщи в близост до основната сграда. Това създава неудобства и спъва учебния процес. Още повече, че през 1921 г. гимназията е заставена изцяло да отстъпи сградата на ул. „Московска“ (днешния Факултет по журналистика и обществени комуникации) на Медицинския факултет на СУ. Нуждата от училищна сграда е осъзната от държавата. Осигурен е подходящ парцел на ул. „Стара планина“ и на 25 окт. 1925 г. е поставен основният камък на новото гимназиално здание. Строежът приключва през 1931 г., а през учебната 1932/1933 г. училището се настанява в новите помещения.

Въпреки проблемите със сградата Първа софийска мъжка гимназия се налага като едно от елитните средни учебни заведения в страната. Развитието ѝ следва промените в образователната система и се влияе от динамичното демографско нарастване на града. Започнала само с два класа, през 1883/1884 г. тя вече има всичките седем класа. Гимназията е класическа и е единствената, която дава такова образование през целия период на съществуването си. През 1886/1887 г. се поставя началото и на реалния отдел. Броят на учениците нараства постъпателно, което налага през 90-те години на 19. век от гимназията да се отделят 3 трикласни училища. През 1901 г. те се обособяват като І, ІІ и ІІІ мъжка прогимназия. През 1903 и 1908 г. класове и учители от гимназията слагат началото на две нови самостоятелни средни учебни заведения.

Приемането на новия Закон за народната просвета през 1909 г. води до по-нататъшни промени. Долният гимназиален курс се оформя в две самостоятелни прогимназии, а обучението е обогатено с полукласически отдел. Слага се началото и на 2 паралелки с 40 ученици, в които се изучават строителство и землемерство. През 1912 г. паралелките са вече 6 и формират самостоятелно Техническо училище. Броят на възпитаниците на гимназията непрекъснато нараства – в края на 19. век в нея учат 1299 момчета, разпределени в 31 паралелки, а през 1936 г. паралелките вече са 41 с 1805 ученици.

Нивото на подготовка в Първа мъжка гимназия е изключително високо. В нея преподават изявени педагози и специалисти в съответните научни облас­ти, завършили световноизвестни университети. След Г. Стаменов директори са Спас Вацов, Петър Ангелов, Димитър Агура, Никола Михайловски, Станимир Станимиров, Георги п. Василев и др. Много от учителите в гимназията стават професори и преподаватели в Художествената и Музикалната академия и най-вече в Университета. Само през 1909 г. 6 души от учителския състав са назначени за асистенти във Висшето училище. Възпитаници на училището са известни личнос­ти от националния политически, интелектуален и стопански елит. Сред тях са Димчо Дебелянов, Стоян Загорчинов, Петко Д. Петков и др. Като свои ученици гимназията изтъква и цар Борис ІІІ и княз Кирил Преславски.

През 1908 г. при Двореца се формира Частно дворцово училище начело с директора на гимназията Ст. Станимиров. Преподаватели на двамата князе са най-изявените учители от гимназията и Военното училище. Към училището възникват ученически организации, сред които най-ранно е д-во „Напредък“. Създадени са ученически благотворителни каси, църковен и граждански хор, оркестър. Уредени са ученическа и учителска библиотека, които притежават над 14 хил. тома книги и периодични издания. Към тях е открита читалня.

Признание за достигнатото ниво е тържественото честване на половинвековния юбилей на гимназията на 1–2 юни 1929 г. Отслужена е тържествена литургия в катедралния храм „Св. Александър Невски“, организирано е факелно шествие, а в залата на Народния театър в присъствието на царското семейство, на минис­три и други представители на държавната власт, на бивши и настоящи учители и възпитаници, се провежда юбилейно тържество. С ордени са наградени 25 учители. Издаден е Юбилеен сборник, в който се проследява развитието на училището. Като едно от най-изявените средища на образованието в столицата тя се радва на вниманието и щедростта на много хора. Дарителите са бивши възпитаници или учители в гимназията, а благотворителните им жестове са продиктувани от грижа за напредъка на учебното заведение, от желание да подпомогнат бедни, но изявени ученици.

• ПЪРВА СОФИЙСКА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ