На този адрес от 1919 до 2 август 1923 г. в квартирата си войводата Михаил Чаков пази костите на Гоце Делчев, след като успешно ги пренася от Ксанти в София. Ето какво разказва той: "Презъ 1915 год. следъ обявяването на общоевропейската война, постѫпихъ войникъ (ст. подофицеръ) въ 9-а погр. дружина. Презъ лѣтото, м. априлъ, се образува 85-и полкъ, въ който се зачисли и нашата дружина. Разболѣхъ се и на 25 октомври 1917 година бѣхъ уволненъ отъ Пловдивската болница и се завърнахъ въ Ксанти, кѫдето се бѣхъ преселилъ следъ реокупацията. Презъ ноемврий-декемврий канонадата отъ топовнитѣ гърмежи при Серския фронтъ се слушаше чакъ въ Ксанти. Мина ми мисъльта, че англо-френцитѣ при единъ силенъ напоръ, може би да принудятъ нашитѣ да отстѫпятъ тѣзи мѣста, а заедно съ това и коститѣ на Гоце да изгубимъ за винаги. Замислихъ какъ да ги прибера. Дѣдо Никола Мутафчиевъ презъ 1913 год. се бѣше преселилъ въ с. Коюнкьой, на половинъ часъ до Ксанти. Извикахъ го единъ день въ Ксанти и му предложихъ следното: "Дѣдо Никола, бе, направи единъ бабаитлъкъ, иди до селото Баница, хемъ да си видишъ селото и да приберешъ коститѣ на Гоце". Дѣдо Никола ми отговори: "Съ удоволствие, г-нъ Чаковъ, бихъ отишълъ, но ще ми трѣбва откритъ листъ. – "Лесна работа", отговорихъ му. Веднага направихъ постѫпки чрезъ п. полковникъ Семерджиевъ до Г-нъ генералъ С. Савовъ, като му описахъ цельта и веднага му се издаде нужния листъ. Дѣдо Никола, замина, стигна въ селото и както бѣше оставилъ сандъчето съ коститѣ, така и го намѣрилъ. Селото Баница горѣ три пѫти. Въ последното горене тамъ падна още единъ великанъ Пѣю Радевъ съ секретаря си Филевъ. И самата черква изгорѣ, но само олтарчето, по чудо, се запазило заедно съ коститѣ на Гоце. Дѣдо Никола прибра сандъчето въ едно чувалче и презъ Сересъ и гара Тополяне пристигна въ Ксанти и дойде направо въ кѫщи, като ми разправи какво е патилъ по пѫтя. Направихъ ново сандъче, поставихъ коститѣ въ него и до 1923 год. ги пазихъ въ кѣщи, при иконата, като едно кандилце денонощно горѣше. Презъ 1919 год. по силата на обстоятелствата, трѣбваше да напусна Ксанти и най-напредъ експедирахъ сандъчето съ коститѣ въ Пловдивъ, съ балдъзата ми Василка Д. Банкова. Въ 1923 год. се образува македонския филмъ и коститѣ се изнесоха отъ квартирата ми на ул. Владайска №20 тържествено. Шествието се отправи за гробищата, кѫдето положихме вѣнци на гробоветѣ на Пею Яворовъ, Борисъ Сарафовъ, Гарвановъ и др... До 12-ий августъ, коститѣ стояха въ черквата Св. Недѣля на поклонение. Следъ това ги вдигнаха и оставиха въ тавана на черквата при коститѣ на Раковски. Следъ нѣколко месеца, обаче, прибрахме ги отъ черквата и до днесъ ги съхраняваме въ канцеларията на друж. "Илинденъ", съ следния надпис: "Заклеваме поколѣнията настоящитѣ свети мощи да бѫдатъ погребани въ столицата на Независима Македония."

• Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония - "Прибирането костите на великия революционер-апостол Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 6 (46), София, 1933 година